Село Добърско се споменава за пръв път в исторически документ в Рилската грамота на Цар Иван Шишман от 1378 година. До края на 18 век, преди издигането на Банско, Добърско се явява като икономически водещо селище на Разложката котловина. По хубавите му пасища се отглеждат големи стада добитък, които слизат през зимата на юг в полетата на Серес и Драма, от където пък добърските търговци изнасяли памук за Босна, Сърбия, за Виена и Будапеща. Легендите разказват, че на това прекрасно място в южния скат на свещената Рила планина са били ослепените Самуилови войници, които след битката от 1014 г. в планина Беласица се насочват към Рилски манастир, но по пътя ги застига зима. Избират мястото на сегашното село Добърско не случайно. Там намират облекчение и изцеление - лечебна вода от аязмо - вода която днес извира в двора на средновековната църква в село Добърско “Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат”. Това предание е влязло в местната история и намира своето отражение и в стенописите на църквата.