Повреме на страшна буря преди 4 години в околностите на селото силният вятър поваля дърво сред гората. В корените му се разкриват тухлени арки, образуващи неголям тунел. От сдружението в селото уведомямат специалиста по антична археология от Благоевградския музей Юлия Божинова. След посещението й на обекта е установено, че това е антична керамична пещ, предназначена за производство на тухли и керемиди. Под ръководството на Божинова се извършват и археологически разкопки, като в работата са привлечени студенти от България, Чехия, Швеция, Великобритания, Холандия и Италия. След като е разкрито част от съоражението се установява, че това е двукамерна полувкопана в земята пещ с првоъгълна издължена форма. Арките образуват полукръгъл свод, който поддържа скарата, върху която е подреждана подготвената за изпичане керамика. Между отделните арки, в горната им част, са подреждани зигзагообразно вертикално поставени тухли, между които се получават коминчета, които отвеждат въздуха от долната камера, където е горял огънят. Върху скарата е подреждана готовата за изпичане продукция - тухлите и керемидите са поставяни плътно една до друга в успоредни редове. Това ясно личи от отпечатъците оставени върху замазката на скарата. Вероятно е имало работилница, където керемидите и тухлите са оформяни, а след това са складирани на сухо място, където трябвало да престоят известно време за да изсъхнат преди изпичането. Обикновенно подобен тип пещи са изграждани недалеч от обекта, за чието строителство са предназначени приготвяните тухли и керемиди. Най-вероятната сграда, която би могла да се свърже с пещта е християнският храм „Св.Богородица”, който се намира на върха на същия хълм, на който е и пещта. Настоящият храм не е стара постройка /изграден е през 2002 година върху стари антични основи/, но при изграждането й са открити тухли и керемиди, подобни на откритите при пещта. По аналогии с други подобни пещи, предимно от Северна България ( Нове, Рациария, Сливен, Павликени и др.), Добърската пещ може да бъде поставена най-общо в периода III -VI в. Добърската пещ е една от малкото пещи от този тип открити на територията на България. Въпреки, че не е единствена, тя представлява уникален и изключително ценен паметник. Тя е изключително добре съхранена. С изключение на две арки, разрушени от иманяри, се е запазила до наши дни непокътната. Това дава възможност, както да се установи точната й конструкция, така и да се възстанови производствения процес. Фактът, че продукцията от последното изпалване е открита на място ( върху скарата ) дава възможност за изследване на процеса на изпичне и установяване на някои важни детайли.